Ако си нов в карането, може би те боли, никога не се чувстваш съвсем в баланс и те е страх да не паднеш. Този страх е истински и е нормален.
Ако караш от няколко сезона, може би си спрял да напредваш: заседнал си на едни и същи писти, а по-стръмните склонове, твърдият заледен сняг и по-дълбокият сняг все още те плашат.
В работилницата ми възрастните, които се учат, описват едни и същи шест неща. Повечето вече са обвинили себе си. Често, от моя опит, това е обувката, която не им дава опора.
Шест признака
1. Трудно ти е да се научиш. Стараеш се на всеки урок, а едни и същи неща продължават да не се получават.
2. Не можеш да се отпуснеш или да останеш в баланс. Стегнат си от първия завой. Бедрата те горят, а прасците ти се схващат.
3. Обувката не ти дава опора. Облягаш се в предната част на обувката и тя не те държи, все едно караш с маратонки.
4. Свиваш пръстите, за да пазиш баланс. Когато има място вътре в обувката, пръстите ти се вкопчват, за да се задържиш. От моя опит това обикновено е прилягане, обувка, която е твърде голяма, но може да са и двете.
5. Няма опора нито напред, нито назад. Имаш чувството, че падаш назад. „Напред!“, казва инструкторът ти, а ти си мислил, че си напред.
6. Ската живее свой живот. Искаш завой, а ската завива, когато тя реши.
“Когато обувката не те държи, те държат мускулите ти.”
Защо се случва
Ски обувката има две задачи: да те държи в баланс напред-назад и да натиска предната част на ската, за да завие. Флекс индексът е числото на обувката. Подходящият за тялото ти предава сгъването на глезените ти към върха на ската, а не само към огъването на обувката.
Когато флексът на обувката ти е твърде нисък за теб, тя не ти дава опора, докато се навеждаш напред. Тежестта ти се изнася назад към петите, бедрата те горят, а предната част на ската не получава натиск и тя не завива, когато искаш.
От моя опит това влошава всичко: стягаш се и всеки завой изглежда като падане, което чака да се случи. На по-стръмен, по-заледен или по-дълбок сняг ската не прави това, което искаш.
От начинаещите и средно напредналите, които измервам, девет от десет карат с грешен флекс индекс за тялото си. Най-често той е твърде нисък, особено ако са високи или по-тежки. Това виждам в работилницата си, не е проучване.
Твърде високият флекс индекс не е по-добър: не можеш да сгънеш глезените достатъчно напред и може да останеш облегнат назад, без да можеш да натиснеш предната част на ската. Това, което ти трябва, е подходящият флекс индекс за твоето тяло, а не за нивото ти.
Болката в стъпалата обикновено е прилягане; горящите бедра и схващащите се прасци по-често сочат към флекс индекса.
Какво да направиш
Обувката не е единствената причина; техниката, увереността и условията също имат значение.
- FlexFinder, за флекс индекса. Приложение за iPhone, което изчислява твоя флекс индекс. Не е диагноза и не проверява прилягането.
- После бутфитърът ти, за прилягането. Занеси му числото си, както и болящите, студените или изтръпналите си крака и свитите пръсти.
Въведи ръста, теглото, радиуса на ските си (отпечатан на ските) и флекс индекса на ски обувките си, после карай две-три спускания с 15 км/ч или повече с телефона в джоба. Получаваш своя флекс, оценка на обувките си (твърде нисък, твърде висок или подходящ флекс) и подходящи модели от 328 обувки на 11 марки. Приеми ги като кратък списък за пробване с бутфитъра си. И продължавай да вземаш уроци: проучване на ски индустрията в САЩ установи, че инструкторът е най-голямото отделно влияние за начинаещите, които останаха в спорта.
От моя опит, когато прилягането е наред и обувката най-сетне държи хората, те се отпускат, болката намалява и започват да напредват: намират баланса си, пробват следващия склон и карат спускане, с което се гордеят. Така трябва да се усеща карането: баланс, напредък и skiglede, радостта от карането.
